Първото усещане след кацането в Исландия е за пристигане на Луната. Международното летище в Кефлавик се намира на 45 километра от столицата Рейкявик, но пътят е еднообразен. Хубавата магистрала минава през безкрайни полета застинала лава, покрита със сив мъх. Нищо друго. Лава, мъх, студено и сиво море, облаци, тук-таме някоя и друга чисто нова кола. Както малко по-късно ще разбера, това не е единственият пейзаж в Исландия, а също и това, че има причини островът със съвсем малко по-малки размери от България, е това, което е.
Второто впечатление е, че тук не хората са впрегнали природата в изтощително робство, а точно обратното. Дори и беглите опити да обуздаят земната енергия показват респекта, който исландците имат към Земята и нейните ресурси. повече на euinside.eu
